Хранене при отбиването

При раждането нервната система на кученцето не е напълно развита. То се ражда глухо, сляпо, с много слабо развито обоняние и недостатъчно миелинизирана нервна система, затова тя не може бързо да предава сетивните импулси, а оттам и да регулира движенията. Майката прибутва кученцата към млечните си зърна, за да засучат коластра. Това първо мляко е много важно за тях, защото им осигурява имунитет. Освен хранителните й качества, коластрата има много по-високо съдържание на белтъчини, отколкото млякото – тя им осигурява 95% от необходимите им антитела за защита от инфекции. Така майката предава пасивно своята „имунологична памет” на кученцата си за период от пет до седем седмици, изчаквайки момента, в който те, на свой ред, ще са в състояние да се предпазват активно от атакуващите ги инфекции.

Период на лактация продължава средно шест седмици след раждането, като максималният връх в производството на мляко е около третата седмица от раждането. През този период е важно майката да се храни с вкусна храна, чието високо енергийно съдържание ще й позволи да задоволи нуждата си от енергия, без да приема прекалено големи количества храна. Количеството мляко, произведено от женската може да бъде определено като кученцата се претеглят редовно преди и след храненията им. По този начин може да се определи, че 32-килограмов женски Лабрадор, хранещ осем кученца, ще произвежда мляко, което е 2.4 пъти повече от собственото й тегло, за да отгледа малките си!

През следващите седмици намаляващото производство на мляко подсказва на майката да започне да повръща храната си, за да дохранва кученцата, които спонтанно започват да се интересуват от паничката на майка си. Този период бележи началото на отбиването, което настъпва между шестата и осмата седмица от раждането, след което се преминава към специализирана храна за подрастващи кученца. Както е с всеки преход в начина на хранене, отбиването трябва да се осъществява постепенно, което позволява бавно преминаване от млякото към храна, подходяща за фазата на растеж. По отношение на качеството, хранителните нужди на малките кученца през периода на отбиване са сравними с тези на майка им в края на кърмещия период (т.е. през периода, когато тя отново започва да трупа запаси), което в значителна степен улеснява развъдчика. Така той може да предложи на кученцата същата храна, предназначена за кърмещи майки и подрастващи кученца, примесена с хладка вода или сухо мляко. По-нататък тази храна, формулирана така, че да отговаря в пълна степен на хранителните изисквания, ще става с все по-суха консистенция, като в края на периода на отбиване тя започва да се сервира суха преди да се премине към храна, специализирана за подрастващи кученца след отбиване.