Бяс

Бесът е остра инфекциозна болест, предизвикана от вирус. Проявява се със симптоми на нарушена дейност от страна на нервната система и завършва обикновено със смърт. Към заболяването са възприемчиви всички млекопитаещи животни, птиците и човекът.

Причинителят на беса е вирус,който принадлежи към семейство Rhabdoviridae, род Lyssavirus.Вирусът прониква в организма чрез наранена кожа. Може да проникне и през повредена лигавица на храносмилателния тракт, а в някои случаи и през неповредена лигавица на дихателните пътища,но е невъзможно проникването му през неповредена кожа. Засегнатите нервни клетки отначало се възбуждат, след това дегенерират и се разпадат.

Kлинични пpизнaци и видове:

Инкубационният период при кучето обикновено е от 14 дни до 3 месеца.Той зависи от мястото на ухапване, от възрастта на животното, от вирулентност и количеството на вируса, попаднал в организма. Най-опасни са ухапванията, при които се стига до силно травматизиране и разкъсване на тъканите и до внасяне със слюнката на голямо количество вируси. Твърде опасни са и ухапванията в областта на главата поради наличието на много нервни пътища и краткия път на придвижване на вируса до главния мозък.

Различават се главно две форми на протичане – буйна и тиха (паралитична).

Буйният бяс продължава от 6 до 11 дни и има 3 стадия – начален, възбуден и паралитичен, които не могат да се разграничат ясно.

I стадий-продължава от 12 часа до 2-3 дни. Характеризира се с променливо настроение, халюцинации, сърбеж на мястото на ухапването, извратен апетит, повишаване на рефлексната възбудимост, промяна на гласа, обилно слюноотделяне и повишен полов нагон, затруднено гълтане, слюнкотечение вследствие пареза на глътката, гласът да стане хриплив и дрезгав.

II стадий-продължава 3–4 дни. Характеризира се с чувствително засилване на признаците от първия стадий, агресивно поведение, пристъпи на възбуда, сменящи се с периоди на депресия, спазми на глътката, слюнотечение и частична парализа на долната челюст и опашкata. Вързаното куче се нахвърля яростно върху всички предмети, стреми се да ги разкъса, при което често си нанася травми – счупване на зъби или дори долна челюст, отхапва и части от своето тяло. Пристъпите на възбуда се сменят с депресия.

III стадий- продължава 2-4 дни. Характеризира се с парализа на долната челюст, глътката, езика, опашката и задницата. Кучето не може да лае. Започва парализа на задните крайници, пикочния мехур и правото черво. Парализата засяга и предните крайници и останалата част на тялото и кучето умира при пълно изтощение.

Тихият бяс се характеризира с признаци на депресия, следвани от парализа на долната челюст, задницата и останалата част на тялото. Стадият на възбуда най-често напълно липсва. Наблюдава се слюнотечение и затруднено гълтане. След като настъпи парализа на цялото тяло, кучето умира бързо. Продължителността на тихия бяс е 2-4 дни от появата на първите признаци.

Диагноза:

Куче, за което има съмнение за заболяване от бяс, се затваря и наблюдава. При повечето случаи в двуседмичен срок трябва да се проявят характерните за болестта клинични признаци. За посочване на точна диагноза са необходими лабораторни изследвания.

В България лабораторна диагностика на беса при животните се извършва в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ). За изследване се изпраща глава или цял труп. Пробата се съпровожда с писмо, издадено от ветеринарен лекар.

Лечение:

Не съществува лечение на бяс при животните.

Профилактика:

Пpeдпaзвaнeтo нa кyчeтaтa oт тoвa oпacнo зaбoлявaнe ce ocъщecтвявa чpeз тяxнoтo peгиcтpиpaнe и peдoвнo имyнизиpaнe.

Гoлeмитe paзвъдници зa чиcтoпopoдни, лoвни, пoлицeйcки и гpaничapcки кyчeтa тpябвa дa имaт ocигypeн нeпpeкъcнaт вeтepинapнoмeдицинcки нaдзop, кaктo и дa изпълнявaт cвoй пoдpoбнo paзpaбoтeн и cъoбpaзeн c ycлoвиятa и пpeднaзнaчeниeтo нa cтoпaнcтвaтa пpoфилaктичeн плaн, в кoйтo дa ca пpeдвидeни вcички нeoбxoдими oбщи пpoтивoeпизooтични мepки, кaктo и cпeциaлнитe мepки, oтнacящи ce кoнкpeтнo зa Бeca.