Бяс при кучетата

Бесът е остра инфекциозна болест, предизвикана от вирус. Проявява се със симптоми на нарушена дейност от страна на нервната система и завършва обикновено със смърт. Към заболяването са възприемчиви всички млекопитаещи животни, птиците и човекът.

Вирусът е устойчив на изсушаване, повторно замразяване и размразяване. Процесите на гниене му оказват слабо въздействие. В животински трупове може да се открие и след 24 дни (в някои случаи и до 90 дни в зависимост от температурата). При температура -5° С вирусната суспензия може да съхрани инфекциозността си за повече от 1 година. Той е чувствителен към ултравиолетови лъчи, към сапунен разтвор, етер, хлороформ, ацетон, спирт и йодни препарати. При 100° С той загива моментално, а при 60° С – за 10-15 мин.

Вирусът прониква в организма чрез наранена кожа. Може да проникне и през повредена лигавица на храносмилателния тракт, а в някои случаи и през неповредена лигавица на дихателните пътища. Невъзможно е проникване на вируса през неповредена кожа. Засегнатите нервни клетки отначало се възбуждат, след това дегенерират и се разпадат.

Инкубационният период при кучето обикновено е от 14 дни до 3 месеца. В някои случаи може да се съкрати до 5-7 дни, а в други да продължи и до 1 година. В 43% от случаите инкубационният период при кучето е до 30 дни, в 14-21% е от 30 до 60 дни, а в 3-9% от случаите е над 3 месеца. Той зависи от мястото на ухапване, от възрастта на животното, от вирулентност и количеството на вируса, попаднал в организма. Най-опасни са ухапванията, при които се стига до силно травматизиране и разкъсване на тъканите и до внасяне със слюнката на голямо количество вируси. Твърде опасни са и ухапванията в областта на главата поради наличието на много нервни пътища и краткия път на придвижване на вируса до главния мозък.

Различават се главно две форми на протичане – буйна и тиха (паралитична). Буйният бяс продължава от 6 до 11 дни и има 3 стадия – начален, възбуден и паралитичен, които не могат да се разграничат ясно.

Първият стадий (st. ptodromorum) продължава от 12 часа до 2-3 дни. Характеризира се с променливо настроение, халюцинации, сърбеж на мястото на ухапването, извратен апетит, повишаване на рефлексната възбудимост, промяна на гласа, обилно слюноотделяне и повишен полов нагон. Към края на този период може да се появи затруднено гълтане, слюнкотечение вследствие пареза на глътката, гласът да стане хриплив и дрезгав, може да се появи кривогледство, а така също и неуверена походка.

Вторият стадий (st. exitationis) продължава 3–4 дни. Характеризира се с чувствително засилване на признаците от първия стадий, агресивно поведение, пристъпи на възбуда, сменящи се с периоди на депресия, спазми на глътката, слюнотечение и частична парализа на долната челюст и опашката. У кучето се наблюдава силен стремеж да избяга от вкъщи, нахвърля се и хапе всички срещнати животни и хора. Вързаното куче се нахвърля яростно върху всички предмети, стреми се да ги разкъса, при което често си нанася травми – счупване на зъби или дори долна челюст, отхапва и части от своето тяло. Пристъпите на възбуда се сменят с депресия. Измененията на гласа се засилват, лаят е дрезгав, а може и да липсва – кучето загубва гласа си. Процесът на гълтане е невъзможен. Настъпва частична парализа на долната челюст и езика, придружена със слюнотечение.

Третият стадий (st. paraliticum) продължава 2-4 дни. Характеризира се с парализа на долната челюст, глътката, езика, опашката и задницата. Кучето не може да лае. Започва парализа на задните крайници, пикочния мехур и правото черво. Парализата засяга и предните крайници и останалата част на тялото и кучето умира при пълно изтощение.

Тихият бяс се характеризира с признаци на депресия, следвани от парализа на долната челюст, задницата и останалата част на тялото. Стадият на възбуда най-често напълно липсва. Наблюдава се слюнотечение и затруднено гълтане. След като настъпи парализа на цялото тяло, кучето умира бързо. Продължителността на тихия бяс е 2-4 дни от появата на първите признаци. Съществуват и преходни форми между буйния и тихия бяс.

Куче, за което има съмнение за заболяване от бяс, се затваря и наблюдава. При повечето случаи в двуседмичен срок трябва да се проявят характерните за болестта клинични признаци. За посочване на точна диагноза са необходими лабораторни изследвания.

Лабораторната диагноза се базира на откриването на вируса чрез микроскопско, имунофлуоресцентно или биологично изследване. В цитоплазмата на клетките при микроскопско изследване се откриват „телца на Бабеш–Негри“.

В България лабораторна диагностика на беса при животните се извършва в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ). За изследване се изпраща глава или цял труп. Пробата се съпровожда с писмо, издадено от ветеринарен лекар.

Не съществува лечение на бяс при животните. На заболелите животни може да се постави слединфекциозна ваксинация, както на хората. Но при кучето не се провежда лечение, тъй като болните животни трябва веднага да се унищожат. При болните хора се прилага симптоматично лечение. Има съобщения за излекувани хора, подложени на различни методи, един от които е „методика Милуоки“, но не се прилагат масово при наличие на зараза.