Инфекциозен хепатит при кучета

Инфекциозният хепатит е остро протичащо заразно вирусно заболяване,протичащо с треска,катарално възпаление на лигавиците на дихателните и храносмилателните пътища,тежко увреждане на очите,черния дроб,бъбреците и ЦНС.

Причинител ,протичане и клинични признаци:

Причинител на инфекцията е ДНК-съдържащ аденовирус серотип CAV-1 (canina adenoviridae).

Вируса е устойчив към различни физико-химични въдействия,запазва активността си при температура 4 С повече от 9 месеца,при стайна температура (18-20 С ):2-3 месеца.Боледуват животни от всички породи и възрасти,най-възпримечиви са кученцата 1,5- 6 месечна възраст.Към заболяването са възприемчиви също дивите месоядни животни:вълци,лисици,еноти и др.

Източник на патогена са болните кучета и вирусоносителите,отделящи вируса с урината,фекалиите,очната и назална слуз.

Характерно е продължително вирусоносителство(вирусоносителите могат да отделят вируса с урината повече от половин година).Основен резервоар на инфекцията са бездомните кучета и дивите месоядни животни.

Спорадични случаи на заболяване възникват по всяко време на годината,но във вид на епизоотични(едновременно заразяване на повече животни) инфекциозния хепатит се наблюдава през пролетта и лятото при появата на кученцата.Начина на заразяване е контактен и хранителен(храна,вода).

Инкубационния период продължава 2-6 дни.

Протичането на заболяването може да бъде свръхостро(мълниеносно),остро(най-често),подостро и хронично.

Мълниеносната и остра форма на вирусния хепатит често протича при младите животни с отслабен имунитет(особено при неваксинираните кученца на възраст до 6 месеца).

При мълниеносната форма заболяването се развива внезапно,без характерни клинични признаци,и животното умира за няколко дни.

При острата форма се отбелязва повишение на температурата до 40-41 С,животното се отказва от храна,депресирано е.След това се появява увеличена жажда,често повръщане на жлъчка,диария(със светли фекални маси,а след време - с примес на кръв),потъмняване на урината( с цвят на тъмна бира) и пожълтяване на лигавиците и склерата.При една трета от заразените животни се развива кератит и увеит.Изразената болезненост на черния дроб се проявява с принудителна поза(животното седи с широко разтворени предни лапи) и реакцията при палпация в областта на мечовидния израстък.

При тежко протичане на заболяването могат да се наблюдават симптоми на засягане на ЦНС(гърчове,паралич на крайниците и др.).Освен това могат да се развият разстройство на сърдечно-съдовата и дихателната система.

Диагноза:

Оконачателната диагноза се поставя въз основа на анализа от епизоотичните и клинични данни,лабораторните резултати и изследванията и серодиагностиката(откриване на специфични антитела в кръвния серум).

Лечение:

Лечението е симптоматично.След клиничното оздравяване на животното е желателно да премине към диетично хранене.

Проболедувалите животни формират траен имунитет.

Профилактика:

За активна специфична профилактика се препоръчва да се провежда ежегодна своевременна ваксинация.