Местното съхранение е прекъсното във вашия браузър.
За най-добър опит на нашия сайт не забравяйте да включите местни съхранение във вашия браузър.
Парвовироза
Вирусът на парвовирозата засяга бързо делящите се клетки – епителните клетки на тънките черва и миокарда /клетките които изграждат сърцето – неговият мускул/. Първите признаци са отказ от храна, отпадналост, последвани от диария /често пъти с голямо съдържание на кръв/, повръщане. Ако не се вземат адекватни мерки засегнатото животно бързо се обезводнява и в рамките на 2 дни от появата на първите клинични признаци може да настъпи смърт. Вторичните бактериални инфекции и резорбираните през увредената стена на червото токсини допринасят значително за високата смъртност при това заболяване. Когато е засегнат миокарда, прогнозата е лоша, като клиничните признаци варират значително – диария, повръщане, сърдечно-съдови признаци и смърт: възстановяване от ентерита и внезапна смърт – седмици или месеци по-късно.
Диагнозата при парвовироза се поставя с бързи серологични тестове.
Профилактика – неваксинираните кученца трябва да се изолират от контакти с външната среда /разходки, обувки, дрехи/ и други животни до поставянето на всички ваксини.
Схемите на ваксинация варират в зависимост от средата, в която се отглеждат кучетата, контакта им с други животни, породна предразположеност. Това дали е изграден адекватен имунитет след направените ваксини, може да се провери с бърз серологичен тест.
Стандартната схема на ваксинация е:
- първа ваксина на 35-45 дневна възраст
- втора ваксина на 55-65 дневна възраст
- трета ваксина на 85-95 дневна възраст
- четвърта ваксина на 6 месечна възраст /особено важна за предразположените породи/
- реваксинация всяка следваща година